„Най-големите хитове“ доказва колко трудно е да се направи страхотен филм за музикалните фенове

В класическия филм от 2000 година High Fidelity, Роб (Джон Кюсак), притежател на магазин за грамофонни плочи в Чикаго, възхищава един от своите сътрудници, като загатва нова организационна скица за персоналната си сбирка. Не е азбучен, не е последователен, а... автобиографичен. „ Ако желая да намеря песента „ Landslide “ от Fleetwood Mac “, изяснява той с приглушена, самовпечатлена приятност, „ би трябвало да си спомня, че я купих за някого през есента на 1983 година, само че не я дадох към тях по персонални аргументи. “ Това е акт на отнемане (и, да, самообсебване), който единствено хардкор почитател би могъл да хареса и изчезващо малко филми са се опитвали да изобразят. Освен това се усеща като директно ентусиазъм за The Greatest Hits, нов филм, който се появява в Hulu, който на процедура е собствен личен инцидентен етюд за компликациите да накараш музикалните почитатели да работят на екрана.

Колекция от автобиографични записи също е това, което Хариет (Луси Бойнтън) преследва, макар че нейните аргументи са по-спешни и малко по-малко самовлюбени от тези на Роб. Тя към момента скърби за приятеля си Макс (Дейвид Коренсует), който почина в автомобилна злополука, и живее в паметта му – безусловно. Същият случай я остави в кома, от която тя излезе със странна дарба: Ако Хариет чуе ария, с която има мощна (или, в действителност, привидно) персонална асоциация, тя ще бъде пренесена обратно във времето до този миг. Нейното настоящо аз потъмнява до края на песента, в който миг съзнанието й се връща в сегашното. Това положение й разрешава да преразгледа времето си с Макс и да потърси способи да го отклони от случая, може би спасявайки живота му и го връщайки при нея. Тя също би трябвало усърдно да заобикаля непланираното слушане на музика, с цел да не бъде изхвърлена от днешния си живот без предизвестие.

Повече за:

музика

Предавайте поточно или пропуснете: „ Близко семейство “ на Hulu, музикален документ, който чества сесийните музиканти, които вдъхнаха живот на потомство от джемове

Предавайте поточно или пропуснете: „ Hans Zimmer: Hollywood Rebel “ в Netflix, къс документ за един от водещите холивудски композитори

Тейлър Суифт реагира на пародията на Барбенхаймер на Райън Гослинг и Емили Блънт на „ All Too Well “ на „ SNL “: „ Гледайте ме инцидентно да се хвана по какъв начин пея тази версия на турне “

Предавайте го или го пропуснете: „ Най-големите шлагери “ на Hulu, висококонцептуален научнофантастичен романс с Луси Бойнтън в ролята на доста печален странник във времето

Като история за пътешестване във времето, The Greatest Hits не е изключително добре умислен. Филмът не се пробва да посее подозрение, че Хариет фактически пътува във времето, само че тя също по този начин не показва доста доказателства, че фактически може да промени бъдещето в четириминутните си пътувания с поп песни, тъй че не е ясно за какво тя има вяра по този начин горещо, че може. Неуспехът й да промени ориста на Макс – накарани сме да приемем, че е била в това най-малко от година – незадълбочено се приписва на песни, които не я доближават задоволително в точния момент, с цел да окаже по-силно влияние посредством диалог (по аргументи не е обяснено в действителност, тя постоянно приказва единствено за това, за което се пробва да го предупреди).

Но като история за музикален фанатик, филмът е неудържим – разочароващо, когато излиза наяве, че като толкоз доста филми за музикални почитатели, The Greatest Hits го разрушава. Вярно е, че евентуално се желае прекалено много за всеки филм, без значение сантиментална фикция за пътешестване във времето, с цел да подхожда на High Fidelity, който може да се похвали с безчет преимущества: Доверете се на придирчив първоначален материал от романист и от време на време музикален критик Ник Хорнби; хипстърската личност на звездата и съавтор Джон Кюсак в цялостен разцвет; огромна театрална кражба от Джак Блек; и предпочитание да показва музикалните фанатици като борбени, егоцентрични, енциклопедични, радостни и влудяващи, каквито могат да бъдат в действителния живот. Същата висока степен на компликация участва в аналога на High Fidelity от същата година във почитателите, Almost Famous, който взе материал за спорове сред групите, който постоянно е храна за глупави биографични филми, и го филтрира през гледната точка на млад публицист, който се удвоява като пристрастен почитател. По каквато и да е причина 2000 година беше най-високата точка за филми с надълбоко схващане за това по какъв начин поп музиката оцветява, усъвършенства и от време на време обърква живота ни, без в действителност да изобразява основните герои като самите музиканти.

Точно това е задачата на The Greatest Hits, тъй че е разочароващо да го гледате с възходящото осъзнаване, че това е кинематографичният еквивалент на отговора на въпрос по отношение на музикалния усет с „ Харесвам всичко “. По-конкретно, Хариет, Макс и вероятната нова обич на Хариет, Дейвид (Джъстин Х. Мин), харесват доста необикновено апетитен актуален поп в приблизително движение, в допълнение към изобилието от еднообразно вкусни и непобедими остарели класики. Въпреки че постоянно е неловко да гледате музикален филм, в който наподобява все по-вероятно някой да се нахвърли върху Ед Шийрън, същинският проблем с „ Най-големите шлагери “ е, че сценаристът и режисьор Нед Бенсън не разрешава на героите си да приказват обстойно и нашироко за музика, или с някакви характерни особености. Остин Крют, играещ наложителния полов най-хубав другар на Хариет, е индивидът на екрана, който в действителност стига толкоз надалеч, че да изрази злост към ария или реализатор. С други думи, той е единственият с необикновен усет във филм, който упорства неангажиращо да харесва всичко.

Това не е извънредно страдалчество – интернет неотдавна отпразнува следващия ден на Рекс Манинг, отдавайки респект на обичаната на култа комедия Empire Records, в която има толкоз малко полемики за музика, колкото е допустимо за човек, за филм, подложен съвсем напълно на връх магазин. The Greatest Hits не е толкоз лекомислен във връзка с привидната си тематика, само че си спомня онази сцена с автобиографична организация във High Fidelity, лишена единствено от подтекста на музикалния фанатик на този филм. Тук Хариет наподобява надали има някаква връзка с песните отвън връзката им със подиуми от нейния живот.

От време на време това води до занимателно, изненадващо наблюдаване, както когато тя е върната обратно във времето, най-много от свръхестествено дразнещия рекламен джингъл на KARS-4-KIDS. (Филмът е прав: в случай че нямате шанса да свържете съответен спомен с този, той в никакъв случай няма да ви напусне.) През множеството време обаче той свежда песните до персонални тотеми; макар предходния интерес на Хариет към музикалното продуциране като кариера, тя явно има безчет мемоари за песни, които са блестящо и извънредно свързани със скучни разговори-какво-трябва-да-правим-тази неделя с едно остаряло гадже. Повечето от тях даже не са песни, с които са се свързвали, или от албуми, които са показали един на различен. Те не са идиосинкратични творби на личното си изкуство; те елементарно се включват в саундтрака на живота на Хариет.

Филм, който разкрива солипсизма на тази концепция, заигравайки се с едностранните взаимоотношения, които могат да се образуват сред актьори и слушатели, може да бъде нова класика за музикални фанатици. Но най-страшните въпроси за обстановката на Хариет в никакъв случай не се задават: Трябва ли да е тъкмо същата версия на песента, или итерациите в студио, онлайн, ремикси или кавъри са почтена игра? (Тя неведнъж се връща към спомен за музика онлайн, употребявайки нещо, което наподобява като студиен запис на същата ария, само че дали това е по този начин, тъй като музиката е значително електронна и по-лесна за възпроизвеждане, или тя в действителност слуша албум онлайн?) тя е станала завладяваща и херметична във връзка с музиката (вероятно пусната значително след гибелта на Макс), която може безвредно да употребява, с цел да заглуши непланираните срещи с нейната памет? Как това трансформира връзката й с песните след Макс? Дали тя е наложила поп музиката във фонов звук заради нужда или късогледство?

Вместо това филмът я кара да извършва лов на чистачи, търсейки вярната ария, която ще я изпрати назад в точния идеално своевременен миг, с цел да избави живота на приятеля си. Въпреки любовта на кино лентата към винила – изискуем заем, това е един от дребното мейнстрийм филми, които съм виждал, които удостоверяват взрива на 21-ви век в специфичното издание на пъстър винил; това е доста кинематографично изглеждаща волност! – в никакъв случай няма сцена, в която Хариет употребява, да речем, последваща ария от същия албум в опит да си завоюва повече време. Песните се третират толкоз дискретно и взаимозаменяемо, колкото и „ инцидентният плейлист на Spotify “, който тя на половина отхвърля в един миг. (Честно казано, Роб употребява по-съгласувано обмисляне, с цел да победи старите си някогашни във High Fidelity.)

вижте също